Отмора
Сърце и ум са моя болка стара.
Как, колко често искам да не мисля.
С грижи, мъки се товарят.
Как искам да не мисля.
Тяло и лице са моя болка стара.
Как искам рамената си да отпусна.
Болят и погрозняват ден по ден.
Как искам да оставя всичко, да не мисля.
Любовта е моя болка стара.
Всичко взима и невинаги го връща.
Как искам да не чувствам, да не мисля.
Не мога да се спра обаче, макар и често
идва ми да плача.
Да можех миг само да спра да мисля.
Тогава може и да се усмихна
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados
