30 ene 2007, 23:40

Отмора

Poesía

1.5K 0 2

Сърце и ум са моя болка стара.
Как, колко често искам да не мисля.
С грижи, мъки се товарят.
Как искам да не мисля.

Тяло и лице са моя болка стара.
Как искам рамената си да отпусна.
Болят и погрозняват ден по ден.
Как искам да оставя всичко, да не мисля.

Любовта е моя болка стара.
Всичко взима и невинаги го връща.
Как искам да не чувствам, да не мисля.

Не мога да се спра обаче, макар и често
идва ми да плача.
Да можех миг само да спра да мисля.
Тогава може и да се усмихна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Geri_ps (Гергана Савова)

Мисля,че е дошло време за нещо друго...не за сълзи,а?

2007-07-17T19:18:23+03:00
изречена (Мая Попова)

много тъга струи от текстовете ти. бих казала, че е малко хаотично дори, на места противоречиво. но явно си бил воден от емоцията.

2007-01-31T10:09:26+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0