4 oct 2007, 19:49

Отмъщение

  Poesía
1K 0 0
Отмъщение

Ти тровиш ме със свойте изблици на гняв
и ме унищожаваш толкоз бавно,
но капчица  по капчица отровата събрах
и бих използвала я срещу тебе явно!
Когато си зает със глупостта наивна
и спориш по безсмислени въпроси
и също толкова противно
измъчваш хората със наглостта си -
тогава ще усетиш силата на личната си ярост,
ще се мъчиш, ще се влачиш кат' влечуго,
ще молиш хората за прошка,
за милост, не за нещо друго!
Ще се опиташ да се отървеш от собствената си омраза,
изпитвана без никаква причина,
но отровата е толкова жестока,
а последицата - болка нелечима!
И също толкова непоклатимо
със последни сили срещу теб ще се изправим,
ще те накажем с твоята отрова
и от радостта ще те избавим!
Тогава ти - наивника, глупака,
ще разбереш какво е противоотрова,
какво е някой да я чака,
а тя за него да не е готова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...