АннаМария (Мариана)
19 38
14 sept 2007, 18:26

Отмъщение 

  Poesía
770 0 3


От нулите на пощенската си кутия
каква ли сграда съм си построила
и как да страдам съм си отредила -
мълчаливо - както подобава,
когато бомбардират те с мълчание.

Натрупва се мълчание на пластове,
а всеки пласт различен е
и чувствам как увличам се
в поредно тълкувание,
тъй както в тяхното мълчание
тълкували са боговете.

Да, без съмнение си  има просто обяснение
за виртуалното ти поведение,
и сигурно със закъснение
ще кажеш нещо мило, умно или актуално,
ще си отправиш смообвинение,
ще си признаеш, че не заслужаваш опрощение,
а после ще подхванеш нова тема.

Не, аз напускам тази сграда.
Достатъчно съм страдала. 
От утре замълчавам.
И тогава, при теб ще стане нула сумата
на непрочетените съобщения -
о, сладко, не, горчиво, не -
непоносимо мое отмъщение.

© Мариана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??