Отмъщение
От нулите на пощенската си кутия
каква ли сграда съм си построила
и как да страдам съм си отредила -
мълчаливо - както подобава,
когато бомбардират те с мълчание.
Натрупва се мълчание на пластове,
а всеки пласт различен е
и чувствам как увличам се
в поредно тълкувание,
тъй както в тяхното мълчание
тълкували са боговете.
Да, без съмнение си има просто обяснение
за виртуалното ти поведение,
и сигурно със закъснение
ще кажеш нещо мило, умно или актуално,
ще си отправиш смообвинение,
ще си признаеш, че не заслужаваш опрощение,
а после ще подхванеш нова тема.
Не, аз напускам тази сграда.
Достатъчно съм страдала.
От утре замълчавам.
И тогава, при теб ще стане нула сумата
на непрочетените съобщения -
о, сладко, не, горчиво, не -
непоносимо мое отмъщение.
© Мариана All rights reserved.
