15 nov 2008, 11:13

Отмъщение

1K 0 5

Отмъщение

 

Не изпитваш любов ти към мен -

не ме желаеш ти!

А аз пак вървя след теб,

за да ти изкрещя:

"Хей, спри! Веднъж поне ме погледни!

Не искам на сила да се влюбиш, нито пък да ме съжалиш,

но кажи поне защо не ме погледна, дори когато се разплаках пред всички с горчиви сълзи?

Не ме успокои..."

После ще си тръгна, ще плача нощ  и ден,

но когато се влюбиш, ще разбереш

как се чувствах в този ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудесно е!
  • Така е, Габи! Много пъти животът е нечествен! Но ти се изправи, стикай зъби и го накарай да се почувства ужасно за всичко, което ти е причинил!
  • Благодаря за оценките и коментарите ви.
    Това е любовта - когато се влюбиш в неподходящият , и пред него не можеш да скриеш сълзите си а той ти се подиграва дори само с поглед и повече те наранява.Пожелавам ви да не срещата такава ситуация,защото е много тъжно когато ти обичаш и светиш един човек,а той те мисли за поредната,която няма да е последната.И все пак имаме надежда,че когато той се влюби като нас и отсреща му се подиграят,ще разбере какво е причинил в онзи ден и ще съжалява.
  • Не си заслужава за такъв човек да плачеш!!!И една сълза дори!!Продължи си живота и го остави!Поздрави!
  • Тъжно! Няма нужда от лоши чувства! Усмихни се!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...