25 mar 2006, 12:31

Отмъщение

  Poesía
766 1 1





Видя ли, че не съм вече твоя,
видя ли, че мога да бъда и с друг.
Видя ли че си вече
само болезнено минало.
Видя ли, но въпреки всичко
оставаш нестихваща любов.
Видя ли, че съжаляваш
не го крии, не помага.
Очите ти плачат без сълзи,
маска на щастлив
опитваш да носиш,
но като мен друг не те познава така,
та нали аз съм за теб
най – истинската ти жена..
Но както виждаш всичко се променя,
сезоните годишни се менят,
след зима идва пролет,след дъжд изгрява дъга,но понякога човен късно се досеща,колко много му е нужна любовта...

23.03.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво поздравления много е хубаво!!!наистина някой се досещат много късно,че им трябва любов!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...