25 mar 2006, 12:31

Отмъщение

  Poesía
771 1 1





Видя ли, че не съм вече твоя,
видя ли, че мога да бъда и с друг.
Видя ли че си вече
само болезнено минало.
Видя ли, но въпреки всичко
оставаш нестихваща любов.
Видя ли, че съжаляваш
не го крии, не помага.
Очите ти плачат без сълзи,
маска на щастлив
опитваш да носиш,
но като мен друг не те познава така,
та нали аз съм за теб
най – истинската ти жена..
Но както виждаш всичко се променя,
сезоните годишни се менят,
след зима идва пролет,след дъжд изгрява дъга,но понякога човен късно се досеща,колко много му е нужна любовта...

23.03.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво поздравления много е хубаво!!!наистина някой се досещат много късно,че им трябва любов!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....