Mar 25, 2006, 12:31 PM

Отмъщение

  Poetry
763 1 1





Видя ли, че не съм вече твоя,
видя ли, че мога да бъда и с друг.
Видя ли че си вече
само болезнено минало.
Видя ли, но въпреки всичко
оставаш нестихваща любов.
Видя ли, че съжаляваш
не го крии, не помага.
Очите ти плачат без сълзи,
маска на щастлив
опитваш да носиш,
но като мен друг не те познава така,
та нали аз съм за теб
най – истинската ти жена..
Но както виждаш всичко се променя,
сезоните годишни се менят,
след зима идва пролет,след дъжд изгрява дъга,но понякога човен късно се досеща,колко много му е нужна любовта...

23.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво поздравления много е хубаво!!!наистина някой се досещат много късно,че им трябва любов!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....