Mar 25, 2006, 12:31 PM

Отмъщение

  Poetry
762 1 1





Видя ли, че не съм вече твоя,
видя ли, че мога да бъда и с друг.
Видя ли че си вече
само болезнено минало.
Видя ли, но въпреки всичко
оставаш нестихваща любов.
Видя ли, че съжаляваш
не го крии, не помага.
Очите ти плачат без сълзи,
маска на щастлив
опитваш да носиш,
но като мен друг не те познава така,
та нали аз съм за теб
най – истинската ти жена..
Но както виждаш всичко се променя,
сезоните годишни се менят,
след зима идва пролет,след дъжд изгрява дъга,но понякога човен късно се досеща,колко много му е нужна любовта...

23.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво поздравления много е хубаво!!!наистина някой се досещат много късно,че им трябва любов!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...