9 dic 2011, 9:31

Относително

  Poesía
605 0 0

Ако решиш да дириш корени на злото

сред мрачните дъбрави на душата си,

която уж познавал си до вчера.

Ще си преборил същото до някъде...

Не подир твойта тленна смелост,

а подир твойта съвест крехка!

 

Защото е тъй трудно да признаеш

дори пред себе си единствено.

Но ако престрашиш се само,

ще видиш бъдеще сред свойто минало!

 

Тогава ти ще имаш пак насоката,

макар все още силно непонятна.

Но непонятността не ще е дирята порочна.

Нито пък твоята несигурност ще е терзание.

 

Тогава всяка изтерзана умисъл

ще да премине в новото прозрение.

Тогава ще замреш от удивление,

когато сам изпиташ съжалението,

щом зърнеш кльощавото тяло

на пошлата човешка мерзост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...