Dec 9, 2011, 9:31 AM

Относително

  Poetry
596 0 0

Ако решиш да дириш корени на злото

сред мрачните дъбрави на душата си,

която уж познавал си до вчера.

Ще си преборил същото до някъде...

Не подир твойта тленна смелост,

а подир твойта съвест крехка!

 

Защото е тъй трудно да признаеш

дори пред себе си единствено.

Но ако престрашиш се само,

ще видиш бъдеще сред свойто минало!

 

Тогава ти ще имаш пак насоката,

макар все още силно непонятна.

Но непонятността не ще е дирята порочна.

Нито пък твоята несигурност ще е терзание.

 

Тогава всяка изтерзана умисъл

ще да премине в новото прозрение.

Тогава ще замреш от удивление,

когато сам изпиташ съжалението,

щом зърнеш кльощавото тяло

на пошлата човешка мерзост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...