Dec 9, 2011, 9:31 AM

Относително

  Poetry
595 0 0

Ако решиш да дириш корени на злото

сред мрачните дъбрави на душата си,

която уж познавал си до вчера.

Ще си преборил същото до някъде...

Не подир твойта тленна смелост,

а подир твойта съвест крехка!

 

Защото е тъй трудно да признаеш

дори пред себе си единствено.

Но ако престрашиш се само,

ще видиш бъдеще сред свойто минало!

 

Тогава ти ще имаш пак насоката,

макар все още силно непонятна.

Но непонятността не ще е дирята порочна.

Нито пък твоята несигурност ще е терзание.

 

Тогава всяка изтерзана умисъл

ще да премине в новото прозрение.

Тогава ще замреш от удивление,

когато сам изпиташ съжалението,

щом зърнеш кльощавото тяло

на пошлата човешка мерзост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Просто Някой All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...