15 ago 2007, 21:27

Отново 

  Poesía
669 0 4
Отново се събуждам...
Ти си прах. Полепнал си по всичките ми мебели.
По гърлото, по тялото,
като жарта, която е полепнала в сърцето ми.

Отново те целувам...
Ти си лед. Замразяваш даже силните ми чувства.
Бе сърцето ти преди от мед...
днес е медна тел охлузваща.

Отново те забравям...
Ти си вятър. И непостоянен си, все на моменти.
Днес си силен като ураган,
утре слаб и мимолетен.

Отново ти прощавам.
Ти си мой. Мой навсякъде, дори в лъжите си.
За мене  немечтан е безметежния покой...
Искам да си силен, винаги и истински!

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??