Отново
Отново се събуждам...
Ти си прах. Полепнал си по всичките ми мебели.
По гърлото, по тялото,
като жарта, която е полепнала в сърцето ми.
Отново те целувам...
Ти си лед. Замразяваш даже силните ми чувства.
Бе сърцето ти преди от мед...
днес е медна тел охлузваща.
Отново те забравям...
Ти си вятър. И непостоянен си, все на моменти.
Днес си силен като ураган,
утре слаб и мимолетен.
Отново ти прощавам.
Ти си мой. Мой навсякъде, дори в лъжите си.
За мене немечтан е безметежния покой...
Искам да си силен, винаги и истински!
Ти си прах. Полепнал си по всичките ми мебели.
По гърлото, по тялото,
като жарта, която е полепнала в сърцето ми.
Отново те целувам...
Ти си лед. Замразяваш даже силните ми чувства.
Бе сърцето ти преди от мед...
днес е медна тел охлузваща.
Отново те забравям...
Ти си вятър. И непостоянен си, все на моменти.
Днес си силен като ураган,
утре слаб и мимолетен.
Отново ти прощавам.
Ти си мой. Мой навсякъде, дори в лъжите си.
За мене немечтан е безметежния покой...
Искам да си силен, винаги и истински!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados
