Отново да повярваш в пролетта
---
Кой да знае...
по тихите пролетни друми,
в недолюбени нощи на градския хлад,
ти усмихна отново страните ми румени
и напълни очите с красив звездопад!
Кой да знае...
тогава небето се сведе
и посипа жадувани мъжки слова
и мъглата се сви, а двурогият свредел
на луната — из наш'те сърца заснова.
Кой да знае...
ти дръзко удави паважа
в най-дълбоките, влюбени тъмни очи.
Под фенерите — улични светещи стражи —
всеки спомен за прежна любов заличи.
Аз не вярвах...
но ето — поредната сутрин
ме събужда в уюта на твоята гръд.
И не мисля за вчера. Не мисля за утре.
Семена, любовта възродили, кълнят...
---
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станислава Todos los derechos reservados
