4 dic 2005, 23:53

Отново жива...

  Poesía
1.1K 0 8

Оттърсих се от мъката,от самотата...

Отново съм най-щастлива на земята!

Пак с радост посрещам новия ден.

Щастливото момиченце се пробуди в мен.

Не са ми нужни спомените вече,

а болката е някъде далече...

Животът е да се живее,а не потънала в мрак

да чакам утрешния ден с напразните копнежи,изпълнена със страх!

С усмивка пред трудностите ще се изправя

и грешките с лекота ще поправя!

Отново съм жива!!!Отново съм себе си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много позитивно ...хареса ми
  • Благодаря много! Върнах се...
  • тръдно е да се жарнеш в реалността,но каакато виждам,ти си го направила!поздраления!заслужаваш си ги!както си заслужаваш и 6-та
  • Браво!Само така!
  • Благодаря Дими! Вярвам!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...