4.12.2005 г., 23:53

Отново жива...

1.1K 0 8

Оттърсих се от мъката,от самотата...

Отново съм най-щастлива на земята!

Пак с радост посрещам новия ден.

Щастливото момиченце се пробуди в мен.

Не са ми нужни спомените вече,

а болката е някъде далече...

Животът е да се живее,а не потънала в мрак

да чакам утрешния ден с напразните копнежи,изпълнена със страх!

С усмивка пред трудностите ще се изправя

и грешките с лекота ще поправя!

Отново съм жива!!!Отново съм себе си!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много позитивно ...хареса ми
  • Благодаря много! Върнах се...
  • тръдно е да се жарнеш в реалността,но каакато виждам,ти си го направила!поздраления!заслужаваш си ги!както си заслужаваш и 6-та
  • Браво!Само така!
  • Благодаря Дими! Вярвам!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...