Красиво е, тихо е, нежен полъх,

нима съм във тази красота?

Усещам си живота като някаква магия,

а всъщност аз самата съм живот.

Аз ли съм магия или ти ме омагьoса?

Аз ли съм красива или ти ме сътвори?

Аз ли пак изграждам, или пак прахосвам?

Не, ти го стори, не спирай, говори ми, говори!

Не исках аз да и се давам, но май и се поддадох.

Не исках отново да ме обладае, но не устоях,

сега, отново, пак на нея душата си продадох,

сега, отново, нова обич аз градя...

Не мога да и преча - тя зове,

и всъщност тя ме иска, а аз съм пак дете,

което иска много, и пак копнее ли, копнее...

Потърси ме, намери ме и ме сътвори,

една красива, красота,

един пламък проблясва, отново той гори...

... тя ли е в мен или аз в любовта?...