11 feb 2009, 21:51

Отново сам

  Poesía » Otra
702 0 3
Пак съм сам...
Стоя във мрака.
И тази вечер сам
и утрото не чакам.
А дойде ли денят,
пердетата завесени,
в главата ми шума
на мислите отнесени...
Пак съм сам.
Здрачава се...
И тази вечер сам ще бъда,
очертава се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!!!
  • Благодаря за коментарите , но всъщност замисълът е за изгубените надежди за любовта
  • "Самотата е неприятна затова, защото малцина са тези, които могат да понасят сами себе си."

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...