11 feb 2009, 21:51

Отново сам

Poesía » Otra

706 0 3

Пак съм сам...
Стоя във мрака.
И тази вечер сам
и утрото не чакам.
А дойде ли денят,
пердетата завесени,
в главата ми шума
на мислите отнесени...
Пак съм сам.
Здрачава се...
И тази вечер сам ще бъда,
очертава се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

robert (Роберт Кулиани)

Хареса ми!!!

2009-02-12T18:03:58+02:00
gonzo (Калин)

Благодаря за коментарите , но всъщност замисълът е за изгубените надежди за любовта

2009-02-11T22:29:12+02:00
Ledena_Kukla (Тя)

"Самотата е неприятна затова, защото малцина са тези, които могат да понасят сами себе си."

2009-02-11T22:01:57+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0