По градове и улици се скитах...
късмета дирих си-къде ли не,
но ето че след толкова години
копнеж по бащината къща ме обзе.
Прибрах се... и олекна на душата
щом зърнах пак любимите лица,
забравила за всичките неволи
бях  най-щастлива на света.
Простете скъпи  Мамо,Татко!
че бързо исках да порасна
и в тези няколко години
далеч от вас израстнах.
Едва сега аз осъзнавам...
от роден дом по-свидно няма
и само бащиното ни огнище
с топлината си-сърца ни сгрява!