SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)
29 136
15 jun 2006, 16:04

Отново заедно в съня 

  Poesía
947 0 6

Отново заедно в съня

Сега, когато всичко свърши,
когато няма те, приятелю добър,
когато своя земен път привърши,
ти отново в съня ми си дошъл

Ний щастливи, по поляната зелена,
бягаме и смеем се с глас,
но в миг нощта студена
спуска се със свойта черна власт.

Иска щастието тя да ни отнеме
в този кратък миг дори,
тя сърцата иска да превземе,
да убие всичките мечти.

И тръгваш ти с нея сега,
а сърцето се къса в гърдите.
Нека тя е твоя пътеводна звезда,
гледай нея сега ти в очите.

Аз моля само да се ти завръщаш
поне в съня ми толкова красив.
Към мен отново да се ти обръщаш,
да направиш моя миг щастлив.

Но ето, идва утрото, потънало в мрак,
разделени ний оставаме с теб,
така ще е до следващия здрач
и сърцето пак сковано ще е в лед.

Сега аз гледам към небето озарено,
ти надникваш пак от своята звезда
и бие пак сърцето ми смутено,
събрало цялата любов в една сълза…

 

 

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??