3 jun 2006, 8:51

Отпий от моята омраза

  Poesía
1.7K 0 4

Отпий от мен, от моята омраза,
дави се в боката на моите очи,
вземи си всичко, със което ме наказа,
потъвай сам във ада който сътвори.

Изгубвай се в коварните си нощи,
когато тишината в теб крещи,
моли ме болката ти да изтрия,
моли ме, както молех те преди.

Излей гнева си върху своите плещи,
разбивай себе си в стената от лъжи,
Аз нямам нищо вече, за да те спася
със теб във ада е и моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...