Отплуването на Титаник
Отново зазори след дългата полярна нощ,
подводни айсберги от ледовете се родиха,
напукаха се те, при първите о` слънчеви лъчи,
заплуваха на юг някак си тихо, тихо, тихо.
Аз също цял омекнах, посивял от дълъг студ,
и спуснах се, търкаляща се каменна морена,
сляпо, по къртовски, с неописуем архитруд,
към теб тунел започнах да дълбая, да те взема.
По всички гео-правила пробивах, като сонда,
със диамантени зъби разкъсвах, сривах бариерите,
не се уплаших, атомната бомба замених със кон, да, ...