Отплуването на Титаник
Отново зазори след дългата полярна нощ,
подводни айсберги от ледовете се родиха,
напукаха се те, при първите о` слънчеви лъчи,
заплуваха на юг някак си тихо, тихо, тихо.
Аз също цял омекнах, посивял от дълъг студ,
и спуснах се, търкаляща се каменна морена,
сляпо, по къртовски, с неописуем архитруд,
към теб тунел започнах да дълбая, да те взема.
По всички гео-правила пробивах, като сонда,
със диамантени зъби разкъсвах, сривах бариерите,
не се уплаших, атомната бомба замених със кон, да,
такъв оръженосец (и рицар), не, няма, няма да намерите.
А ти на кея със един вързоп, с една бохча мечти,
все във очакване, по рибата-костур - на хоризонта,
не предполагаше, че именно, и само, само Ти,
ще ме преобразиш с едно ела, ела, ела със мен виконте.
И преоткрих и почнах старата игра на сляпа баба,
и те запитах ... мила, нали ти мене, мен очакваше на заник?
Аз нищо нямам, освен теб и нищо не ми трябва,
и се прегърнахме ... и се качихме на Титаник.
Милчо КИРИЛОВ
30.06.2008 23:55 ЕЕТ София, Хемус.
© Ми Ки All rights reserved.
Аз съм беличка, от добричките, хихих...