През две поля живееше една
далечна моя близка.
Скръб наричаха я двете ми сестри,
които се познаваха със нея отпреди
и често срещаха се в тъмни нощи
на плач, когато се отдаваха
по своите любими.
Една такава нощ щурче при мен дойде,
и с китната си беличка цигулка
засвири ми едно лежерно нещо,
в което пееше се за скръбта,
как идвала отвъд тъмата ...