30 jun 2010, 12:00

Отражение

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Скитам се днес по улици прашни,
пълни със много забързани хора,
всички изглеждат ми някак уплашени,
гримирани с тежкия грим на умора.

Взирам се внимателно в лицата им,
поглеждам скришом отдолу под маските,
искам да усетя отблизо съдбата им,
да видя щриха на лицата и краските.

И ето, изведнъж се получава -
една жена стои до мене права,
лицето придобива израз нов,
подсилен с нежни щрихи на любов.

Отсреща мъж е седнал и замислен,
лицето му добива образ смислен,
намазано е лекичко със крема
на изход нов, как да реши проблема...

Ах, леле, колко са красиви хората,
когато го няма гримът на умората,
показват отражение ясно лицата
на ритъма, в който танцуват сърцата.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...