отрова
Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря.
Но ако докоснеш слънцето...
пръстите ти ще изгорят.
Ела, вземи този шанс,
отровата си в теб ще изсипя,
бъди с мен чак до края.
Отвори съзнанието си, приеми ме,
искам при теб да се скрия.
Отвори очите ми,
за да ги затвориш отново.
Пусни ме в твоя свят на мъгли,
аз мога да донеса заразата,
от която толкова много се нуждаеш...
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря.
Но ако докоснеш слънцето...
пръстите ти ще изгорят.
Ела, вземи този шанс,
отровата си в теб ще изсипя,
бъди с мен чак до края.
Отвори съзнанието си, приеми ме,
искам при теб да се скрия.
Отвори очите ми,
за да ги затвориш отново.
Пусни ме в твоя свят на мъгли,
аз мога да донеса заразата,
от която толкова много се нуждаеш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
