6 nov 2014, 0:49

Отровни цветя

  Poesía » Otra
1K 0 0

Повехнали цветя

с отровните си пръсти

сърцето ми разкъсват

парче по парче

и то кърви, кърви.

Цветя на злото

за вас чуждата болка

е безразлична, а от

чуждото щастие ви

боли и пак боли.

Повехнали цветя

с отровните си пръсти

пръстта на гроба ми

ще ровят, вятърът

ще спи, ще спи.

Цветя на злото

кръстовете ще обкичат

цветовете им ще изгорят

нощта отровна 

ще мълчи и пак мълчи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...