Повехнали цветя
с отровните си пръсти
сърцето ми разкъсват
парче по парче
и то кърви, кърви.
Цветя на злото
за вас чуждата болка
е безразлична, а от
чуждото щастие ви
боли и пак боли.
Повехнали цветя
с отровните си пръсти
пръстта на гроба ми
ще ровят, вятърът
ще спи, ще спи.
Цветя на злото
кръстовете ще обкичат
цветовете им ще изгорят
нощта отровна
ще мълчи и пак мълчи.
© Нимфаеа Алба Todos los derechos reservados