6.11.2014 г., 0:49

Отровни цветя

996 0 0

Повехнали цветя

с отровните си пръсти

сърцето ми разкъсват

парче по парче

и то кърви, кърви.

Цветя на злото

за вас чуждата болка

е безразлична, а от

чуждото щастие ви

боли и пак боли.

Повехнали цветя

с отровните си пръсти

пръстта на гроба ми

ще ровят, вятърът

ще спи, ще спи.

Цветя на злото

кръстовете ще обкичат

цветовете им ще изгорят

нощта отровна 

ще мълчи и пак мълчи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нимфаеа Алба Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...