27 jul 2017, 17:58

Отстъпвам вече аз

  Poesía
564 0 3
  1. ОТСТЪПВАМ ВЕЧЕ АЗ....

 

Отстъпвам аз, от първата редица,

Нареждат се по-младите пред мен...

Не съм спечелил, в тото „шестица”..

Но дните се прегърбвам уморен!...

 

От взиране, очите ми се умориха,

от търсене на близка и далечна цел..

Все слагам, сиви краски на триптиха...

И пътя на надолу съм поел!..

 

Изчерпих соковете на душата...

и  мухъла ѝ  който се е вплел...

Ограбената Радост на земята,

изглежда Господ ми е взел?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....