Да те надмогна,
да те преживея,
да мога отново да се смея, 
да се избавя от собствения плен.
Да се утеша и да забравя
как боли да си несподелен, 
да се спася от своя съд 
и да не търся твоя път. 
Не водиш ти към никъде, 
изгубвам се в тълпата. 
Не виждам във мъглата, 
на твоето отсъствие 
е моето присъствие. 
Да чакам знак 
боли и пак
не зная как
да виждам без теб. 
Да се науча отново да дишам, 
себе си наужким да обичам, 
като дете в нивя да тичам. 
И да не тежиш, 
да не болиш...
Да бъдеш белег заздравял
и да си отидеш цял, 
да вземеш спомените със себе си, 
да, знам, от себе си обсебен си. 
Да те залича и да не горчиш, 
и там далечен да мълчиш. 
И в тишина отново да те сътворя
и със твоя огън да те изгоря. 
Да знаеш как боли от тишини, 
от празноти и тъмнини,
в несигурност, мъглявини. 
Не водиш ти към никъде, 
изгубвам се в тълпата. 
Не виждам във мъглата, 
на твоето отсъствие 
е моето присъствие.