16 may 2009, 9:34

... (отвара за забрава)

  Poesía
1.3K 0 30

взех всичко

изсипах го в малко котле

щипка прах

от изсъхнали сълзи

шепа страх

от омраза

и малко тъга

два-три грама

отрова от стършел

миши стъпки

и светнали лунни очи

луди тръпки

и истинска болка

миг горчив пропилян

и измамни лъчи

и от себе си

малко по малко

празни думи

обиди

лъжи

грехове

и рогати опашки от дявол

смърт след смърт

дали

без пожар ще заври

таз отвара

... и сол ще добавя

а котлето не къкри

няма искри

ще добавя

и малко забрава

и макар да горчи

от толкоз очи

най-накрая ще знам

какво правя...

 

само

думи

магически

знам

да

редя

само

себе си

с тебе

споделям

глътка

дъх

ще горчи

ще гори

ще боли

ще забравя

ще мога

ЗАПОЧНАХ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще можеш!...

  • Ще пробвам аз от твоята отвара , дано и на мене тя помага ...!! Малеее..само ако бях прочела този стих по-рано , да се бях излекувала досега ... Няма билка за любов , така съм чувала ....но времето казват лекувало ....

  • Lotrek (Петър Койчев) Бяла магия за забрава,за нов живот, Петре...Понякога трябва..
  • Бяла магия!!!
  • Благодаря за РЕДАКЦИЯТА!!
    Магическите думи,
    не подлежат на такава..нали?!..
    Махни ги..
    пак ще те споходят, ..уви..

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....