7 ene 2014, 23:15  

Отвъд

  Poesía » Otra
879 0 1

 

Вървяхме двете във мъглата

И сякаш бяхме в паралелен свят.

Аз мургава и тъмнокоса държах и стисках ù ръката.

Тя русата и бялата подтичваше пред мен напред.

Със мен, до мен, там на брега, на кея, на реката, в мъглата, в паралелния ни таен свят.

Притичваше и все поглеждаше към мен.

 

За мен тя беше много.

За нас  мечтите бяха всичко.

Мечтаехме за път със самолет, със кораб, вертолет, за полет до поне отвъд реката.

За съществуване отвъд мъглата...

Отвъд часовника, отвъд фонтана, отвъд мъгливия ни град.

Говорехме на глас или мълчейки.

Обичахме се.

 

Две палави деца в телата на жени.

Крадяхме шоколади и ядяхме ги прегърнати, мълчейки.

И всеки ден бе сладък, чакан сън.

А всяка нощ усещаше се като кървава раздяла.

 

Накрая ето го пред нас денят за път.

За път със самолет, със кораб, с вертолет, за бягство от мъглата.

За гоненка със светлината.

 

И вече минаха безбройни нощи на раздяла.

Вървим отделно.

Аз мургава и тъмнокоса, в пълен град със празни хора, със мъгла в душата.

Тя русата и бялата върви в дъжда, 

Оглежда се за мен.

Там някъде отвъд реката.

Отвъд съня, отвъд прегръдките, смеха, мен, светлината.

 

И няма връщане назад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...