Jan 7, 2014, 11:15 PM  

Отвъд

  Poetry » Other
876 0 1

 

Вървяхме двете във мъглата

И сякаш бяхме в паралелен свят.

Аз мургава и тъмнокоса държах и стисках ù ръката.

Тя русата и бялата подтичваше пред мен напред.

Със мен, до мен, там на брега, на кея, на реката, в мъглата, в паралелния ни таен свят.

Притичваше и все поглеждаше към мен.

 

За мен тя беше много.

За нас  мечтите бяха всичко.

Мечтаехме за път със самолет, със кораб, вертолет, за полет до поне отвъд реката.

За съществуване отвъд мъглата...

Отвъд часовника, отвъд фонтана, отвъд мъгливия ни град.

Говорехме на глас или мълчейки.

Обичахме се.

 

Две палави деца в телата на жени.

Крадяхме шоколади и ядяхме ги прегърнати, мълчейки.

И всеки ден бе сладък, чакан сън.

А всяка нощ усещаше се като кървава раздяла.

 

Накрая ето го пред нас денят за път.

За път със самолет, със кораб, с вертолет, за бягство от мъглата.

За гоненка със светлината.

 

И вече минаха безбройни нощи на раздяла.

Вървим отделно.

Аз мургава и тъмнокоса, в пълен град със празни хора, със мъгла в душата.

Тя русата и бялата върви в дъжда, 

Оглежда се за мен.

Там някъде отвъд реката.

Отвъд съня, отвъд прегръдките, смеха, мен, светлината.

 

И няма връщане назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...