Какво е отвъд теб?
Пустиня?
Или е куп от прегрешения?
Разпуснато небе.
Магия.
Разплакани стихотворения...
По вятъра на ширна степ
ще пратя моите съмнения.
Защото всичко отвъд теб
обречено е на забвение...
Ти сливаш всички океани,
рисуваш гълъби по мен...
От теб останаха ми рани.
А ти не си...
Не си ранен!
Какво е отвъд теб?
Забравих.
А днес излюпвам се отново.
Помахах ти.
И се изправих.
Отвъд, отвъд, отвъд...
е Сбогом.
© Катя Todos los derechos reservados