2.07.2007 г., 9:03 ч.

ОТВЪД 

  Поезия
579 0 6

Какво е отвъд теб?
Пустиня?
Или е куп от прегрешения?
Разпуснато небе.
Магия.
Разплакани стихотворения...

По вятъра на ширна степ
ще пратя моите съмнения.
Защото всичко отвъд теб
обречено е на забвение...

Ти сливаш всички океани,
рисуваш гълъби по мен...
От теб останаха ми рани.
А ти не си...
Не си ранен!

Какво е отвъд теб?
Забравих.
А днес излюпвам се отново.
Помахах ти.
И се изправих.
Отвъд, отвъд, отвъд...
е  Сбогом.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно.Поздрав!
  • Прекрасна си, Катенце!
    Въздействаш!
    Не зная какво друго да кажа!
    Поздрави от мен!
  • Както, одеве споменах, твоята поезия е отвъдна!!!
    Поклон!
  • Катеринке, развълнуваме не само това , което пишеш, но и начина по който го казваш. Много въздействащо!
  • Не спираш да ме удивляваш със поезията си!
    Твоята поезия е отвъд времето и пространството!
  • Дали защото сега съм в такава житейска ситуация не зная, но стихотворението ме накара да настръхна! Пак ще го чета!
Предложения
: ??:??