Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час по час.
И все по-широко отварят се тъмните бездни.
тъжна песен пее се тихо на глас
чуеш ли я - жално да ти стане;
ситуации житейски държат ни в захлас
и докато се усетим - вече време е!
Да потеглим към следващото си начало
тялото мъртво, остава под земята.
В безтегловна свобода дълбоко заспало;
а отгоре - овехтели са цветята.