Jan 28, 2023, 10:33 AM

Овехтели са цветята

  Poetry
771 0 0

Вървим към смъртта - нито стъпка назад;
крачещи бодро към земи неизвестни.
Животът пред нас скъсява се час по час.
И все по-широко отварят се тъмните бездни.

 

тъжна песен пее се тихо на глас
чуеш ли я - жално да ти стане;
ситуации житейски държат ни в захлас
и докато се усетим - вече време е!

 

Да потеглим към следващото си начало
тялото мъртво, остава под земята.
В безтегловна свобода дълбоко заспало;
а отгоре - овехтели са цветята.

 


 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Котка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...