22 mar 2007, 10:02

Падаща Звезда...

  Poesía
771 0 3
От: Пламен (Sirius)
и Красимира (Enigma_n77)


- Не давам... Сърцето плахо на ЗВЕЗДИТЕ,
  нека жадуваш  САМО ти за него сега.

- Звездите подобни желания нямат...                                           
те ЗНАЯТ... че биха го ИЗПЕПЕЛИЛИ...

- В пепел днес съм за теб... не искам небе...
нека ДОКОСНА... твоето далечно...
изтъкано от  житейска умора ЛИЦЕ...

- Звездите своята СТРАСТ неподвластни са                                       
ДА КОНТРОЛИРАТ...
само небето ОХЛАЖДА СТРАСТТА,
за да стане ПОНЕ поносима...

- Да МУ изменя  ПРИНУДЕН бях АЗ...
да падна от студения свод...
не исках в самота да... ИЗГАРЯМ,
ИСКАХ земята днес да поГАЛЯ със сълзи.

- Звездите... в мрежа ефирна... ЩЕ ТЕ УЛОВЯТ...
- НЕ, само за себе си мрежи те кроят... студени.
- Няма на твърдо да паднеш... наслади се на полета...

- Полетът е вечен... небето е ТЪЖНО...
сълзите са сини... ПРАВЯТ ПО-СОЛЕНИ МОРЕТАТА.

- Полетът СТРАСТЕН... дори  НЕБЕТО...
ревнува... звездите неистово плачат.

- За единствен полет КОПНЕЯ... нека е вечен.
... нека ридание нося за своите студени сестри...

- За този твой полет... ще ти приготвя... гориво 
много по-калорично от КЕРОСИН... Ласки...
   които се трудно понасят, ако не тренираш  
            специална ТЕХНИКА предпазна...

- Последeн ПОЛЕТ... СРЕД тихи ЛАСКИ от огън...
Твоят огън... в мен ГОРИ... НОЩТА огря
... света за нас ... и ЗАМРЯ...
В ОЧАКВАНЕ ВЕЧНО...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно за някои писането на стихове е повече от елементарно, дори задължение ли - не знам, но въпреки това не се получава никак зле!
    Силен е стихът ви, особено началото.
    Поздрави и успех!
  • Много хубав стих сте написали!!!
    Поздрави и за двамата!!!
  • Браво на тандема!
    Прегръдки!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...