Падащ лист и още един, и още един...
Мокри улици, шарени пътеки...
Празни градини и самотни пейки...
Тишина, без любовна песен, без детска игра...
Казват, че есента бил сезонът за тъга...
Самотни момичета вървят, тъжни са...
Слънцето залезе, мрачно е...
Вятър леко вее тъмните им коси...
Красива са, но защо тъжни са?
Казват, че през есента сълзите са като падащо листа...
Счупени лампи и празни гнезда...
Порутени места, обсипани с листа...
Ама такива красиви и нежни листа...
Жълти, оранжеви, кафяви, най-различни са...
Красота и спокойствие за самотните сърца...
Казват, че есента била най-красивата.
© Александра Иванова Todos los derechos reservados