Падна метеор върху Луната.
Вдигна ѝ цицина на главата.
И Луната беше безутешна!
Мислеше си,
че изглежда смешна!
Че я сочим и се смеем ние,
а пък няма де да се закрие,
като е сама посред небето.
Гняв и срам ѝ пълнеха сърцето.
Беше жълта, а стана червена -
толкова да беше притеснена!
- Чуй, Луничке, хубава сестричке! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse