Падна метеор върху луната
Падна метеор върху Луната.
Вдигна ѝ цицина на главата.
И Луната беше безутешна!
Мислеше си, че изглежда смешна!
Че я сочим и се смеем ние,
а пък няма де да се закрие,
като е сама посред небето. Гняв и срам ѝ пълнеха сърцето.
Беше жълта, а стана червена -
толкова да беше притеснена!
- Чуй, Луничке, хубава сестричке!
Моя нежна, тиха и чаровна!
Ти във нищичко не си виновна!
Казах го и ще го кажа пак:
който ти се смее, е глупак!
Вдигна ѝ цицина на главата.
И Луната беше безутешна!
Мислеше си, че изглежда смешна!
Че я сочим и се смеем ние,
а пък няма де да се закрие,
като е сама посред небето. Гняв и срам ѝ пълнеха сърцето.
Беше жълта, а стана червена -
толкова да беше притеснена!
- Чуй, Луничке, хубава сестричке!
Моя нежна, тиха и чаровна!
Ти във нищичко не си виновна!
Казах го и ще го кажа пак:
който ти се смее, е глупак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
