chvassilev (Чавдар )
223 179
5 mar 2012, 0:27

Пак е тихо навън 

  Poesía » Otra
701 0 6

Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.

 

Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци
и просмукват се в шапките на заспалите лампи.
Мракът зъзне насън. И събужда се с крясъци,
върху сгушени покриви с белоснежни презрамки.

 

Пак е тихо навън. В мрака зъзне и утрото
и докосва с очи - недоспалите рошави улици.
Буди дневния шум. И порязва го в острото
от начупена нежност върху детските къдрици.

 

Идва новият ден. Недокоснат от времето
и запазил в гърдите си въздух от топлото лято.
И възкръсва за миг. Препокълнал от семето
на човешки души... влезли с вятъра... в ято...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??