Пак е тихо навън
Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци
и просмукват се в шапките на заспалите лампи.
Мракът зъзне насън. И събужда се с крясъци,
върху сгушени покриви с белоснежни презрамки.
Пак е тихо навън. В мрака зъзне и утрото
и докосва с очи - недоспалите рошави улици.
Буди дневния шум. И порязва го в острото
от начупена нежност върху детските къдрици.
Идва новият ден. Недокоснат от времето
и запазил в гърдите си въздух от топлото лято.
И възкръсва за миг. Препокълнал от семето
на човешки души... влезли с вятъра... в ято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
