chvassilev (Чавдар )
223 179
5.03.2012 г., 0:27 ч.

Пак е тихо навън 

  Поезия » Друга
737 0 6

Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.

 

Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци
и просмукват се в шапките на заспалите лампи.
Мракът зъзне насън. И събужда се с крясъци,
върху сгушени покриви с белоснежни презрамки.

 

Пак е тихо навън. В мрака зъзне и утрото
и докосва с очи - недоспалите рошави улици.
Буди дневния шум. И порязва го в острото
от начупена нежност върху детските къдрици.

 

Идва новият ден. Недокоснат от времето
и запазил в гърдите си въздух от топлото лято.
И възкръсва за миг. Препокълнал от семето
на човешки души... влезли с вятъра... в ято...

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??