5 mar 2009, 0:01

Пак на този,който ме срещна с пътя 

  Poesía
1164 0 29

Ти,

дето все ме срещаш с пътя,

а стоиш отстрани,

знаеш ли,

че точно на него си стъпил...?

Исках много да ме боли...

за да ти кажа.

А ти да извикаш утешението...

два пъти.

Ти все ме пращаш

да търся в миналото

следи от душата ми -

дето е скитала,

за да ме върнеш после

с нежността,

като от въздишката на тръстика.

Знаеш ли?

Аз -

непокорната,

може дълго да остана смутена.

(не само,защото пътят ме срещна със теб)

А защото успя

да ме превърнеш

на въздух...

с мирис на пчелен восък

и слънчоглед...

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??