Пак на този,който ме срещна с пътя
Ти,
дето все ме срещаш с пътя,
а стоиш отстрани,
знаеш ли,
че точно на него си стъпил...?
Исках много да ме боли...
за да ти кажа.
А ти да извикаш утешението...
два пъти.
Ти все ме пращаш
да търся в миналото
следи от душата ми -
дето е скитала,
за да ме върнеш после
с нежността,
като от въздишката на тръстика.
Знаеш ли?
Аз -
непокорната,
може дълго да остана смутена.
(не само,защото пътят ме срещна със теб)
А защото успя
да ме превърнеш
на въздух...
с мирис на пчелен восък
и слънчоглед...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
