Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
20 jul 2020, 19:12  

Pак пустинник 

  Poesía » Otra
952 5 10

И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.

Сънува ли ги - чуждите небета,
а като млад и миг не би им дал.
Привижда му се стая, канапето,
жена...Дори да спретне щур скандал.

Но времето му пак е безработно,
от пусто в празно сипва пясък бял.
Съдбата - рак пустинник доживотно,
ще му напомня как е пропилял,

жените, песъчинки разпиляни
и непоели първи дъх чада.
Живей и за последно, бонвиване,
преди да си отидеш по реда.

Ако мъглата дрипаво проплаче,
и сбръчи буря, вятърно лице.
Отишил си си тихичко, а в здрача,
сияе в раковината сърце.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??