Pак пустинник
И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.
Сънува ли ги - чуждите небета,
а като млад и миг не би им дал.
Привижда му се стая, канапето,
жена...Дори да спретне щур скандал.
Но времето му пак е безработно,
от пусто в празно сипва пясък бял.
Съдбата - рак пустинник доживотно,
ще му напомня как е пропилял,
жените, песъчинки разпиляни
и непоели първи дъх чада.
Живей и за последно, бонвиване,
преди да си отидеш по реда.
Ако мъглата дрипаво проплаче,
и сбръчи буря, вятърно лице.
Отишил си си тихичко, а в здрача,
сияе в раковината сърце.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
