Пак за нас българите

Останахме на кръстопътя,
затуй сме с много врагове...
И винаги водата мътим
през тия дълги векове.

Завиждаха ни за земята,
за слънчавите върхове,
за урожая на полята,
и за доброто ни сърце.

И за горите ни усойни,
които раснат с векове,
и за подвизите бойни,
Родината щом призове...

Че тук у нас шуми Марица
и духат южни ветрове,
и Страната хубавица,
на черна ревност ги зове!

... Имали сме и дни черни,
в миналото и сега,
но посоките са верни,
няма повод за тъга!

Тука трябва да пребъдем!
Аспарух не завеща!
Българите ще пребъдем
на пук на всяка препирня!

Няма глави да склониме!
Няма да се предадем,
с чест ще носим свойта име,
и с чест ще си го предедем!

Не си играем на попове,
но от Бога ни е страх,
с ралото земята ровим,
избягваме позор и грях!

Има дни от нощ по-черни...
Имахме и славни дни!
О, на завета щом сме верни,
злото ни ще е в страни!

В робство черно бяхме тука,
хвърляха ни на боклук,
но извадихме поука,
и за радост пак сме тук!

  1950г.-1999г. Първомай и Сафия