Останахме на кръстопътя,
затуй сме с много врагове...
И винаги водата мътим
през тия дълги векове.
Завиждаха ни за земята,
за слънчавите върхове,
за урожая на полята,
и за доброто ни сърце.
И за горите ни усойни,
които раснат с векове,
и за подвизите бойни,
Родината щом призове... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse