16 sept 2013, 19:06

Пак за родното гнездо

  Poesía » Otra
466 0 1

Останах някога без родна къща,
но в друга свих гнездо за мен...
И в нея като в родна се завръщам,
с синовни чувства пак съм зареден!

Аз много неща в къщата поправих,
"по теркя си" и двора прекроих,
аз себе си в поправките оставих
и срещнах себе си и своя стих!

И затова аз, истинска я чувствам...
О, все едно, че тук съм се родил!
Аз всички сладости на мойто село вкусвам
и в нея мойте спомени съм скрил!


   13.09.2013 г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива среща - срещнах себе си и своя стих! Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...