Останах някога без родна къща,
но в друга свих гнездо за мен...
И в нея като в родна се завръщам,
с синовни чувства пак съм зареден!
Аз много неща в къщата поправих,
"по теркя си" и двора прекроих,
аз себе си в поправките оставих
и срещнах себе си и своя стих!
И затова аз, истинска я чувствам...
О, все едно, че тук съм се родил!
Аз всички сладости на мойто село вкусвам
и в нея мойте спомени съм скрил!
13.09.2013 г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
