Останах някога без родна къща,
но в друга свих гнездо за мен...
И в нея като в родна се завръщам,
с синовни чувства пак съм зареден!
Аз много неща в къщата поправих,
"по теркя си" и двора прекроих,
аз себе си в поправките оставих
и срещнах себе си и своя стих!
И затова аз, истинска я чувствам...
О, все едно, че тук съм се родил!
Аз всички сладости на мойто село вкусвам
и в нея мойте спомени съм скрил!
13.09.2013 г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
