vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
2 jun 2007, 10:32  

Памет

  Poesía
954 0 4

 

Приседнах  до брега на паметта

и страстно ослепи ме залеза.

Безброй звезди във мократа трева.

Понесох се сама над твойте бездни.

 

Едно момче рисуваше момиче...

С усърдие извайваше контурите добри.

А сенките в целувката се скриха

на луната и подплашените птици.
 

Единствен длани ми подаде мрака

и тръгнахме към яростната зима.

Дали ще се завърна... Няма!

Не всяка клетва вече е измама.

 

Целувам пламналите устни на земята,

принесли не един на жертвените клади.

Все тоя хляб и залък ще горчи...

Дано да ми простиш,

                когато вече мен ме няма!

 

                                                           13.05.07г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0