vasisid (Василена Костова)
87 298
2 jun 2007, 10:32  

Памет 

  Poesía
735 0 4

 

Приседнах  до брега на паметта

и страстно ослепи ме залеза.

Безброй звезди във мократа трева.

Понесох се сама над твойте бездни.

 

Едно момче рисуваше момиче...

С усърдие извайваше контурите добри.

А сенките в целувката се скриха

на луната и подплашените птици.
 

Единствен длани ми подаде мрака

и тръгнахме към яростната зима.

Дали ще се завърна... Няма!

Не всяка клетва вече е измама.

 

Целувам пламналите устни на земята,

принесли не един на жертвените клади.

Все тоя хляб и залък ще горчи...

Дано да ми простиш,

                когато вече мен ме няма!

 

                                                           13.05.07г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??