23 may 2008, 8:17

Пантофите са зидове

  Poesía
1.8K 0 48

Не можеш да отплаваш, Капитане.
Платната ти са срастнали за котвата.
По дяволите, даже Господ прати...
Бардаците са ти попили в костите.
През руля е прокарало мушкато,
с дъждовни гръмотевици поливано.
Не се прави на стреснат, тарикате.
Пантофите са тежки като зидове...
Отсъстваш като божие присъствие.
Хвани пристанището и стани амфибия.
На мачтата като Иисус възкръсвай!
Не гледай океани в телевизора си.
Отдавна гларусите са покойници
над бурното къпалище на рибите.
Рибарски мрежи вехнат над прозорците.
Жена ти беше винаги невидима.
Така ли ще опитомиш моретата?
(Брадясва вятърът на капитаните...)
Плъха ли ще удавиш вътре в себе си

 

или на бряг и камъни ще станеш?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен закъснял поздрав за рожденния ден, Поли!!! Бъди здрава и благословена! Поезията ти е празник за всички нас - почитателите ти! Щастлива съм, че те срещнах, пък макар и виртуално. Ще се радвм и да се видим някой ден
    Прегръдки и обич!!!
  • Майко-мила,само как си го казала!Толкова е живо!
  • Бъди си все такава истинска
    бодливо-нежна, вечна и отричаща.
    Една сълза докоснала усмивката...
    А ние ще четем и ще обичаме!!!

    На патерица!Но с голяма любов и преклонение!
  • Похвалите под твоите стихове вече звучат клиширано, така че давам едно голямо НЕотрицателно мнение!!! Прегръдки - Чаровнице!
  • ,,на бряг и камъни ще станеш''
    На камъни и бряг...
    Камен бряг...!

    !!!!!
    Поклон пред теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...