19 feb 2017, 18:32

Парад 

  Poesía
251 0 6

ПАРАД

 

Заспали мигове потъват в здрача –

на спомените в празното легло.

За тях не може никой да заплаче,

че времето така върви  – само...

 

И скърца под годините човекът,

забравил как от болка се крещи,

забравил за щастливите пътеки

и огъня във себе си дори...

 

Спокойно е приел, безмълвен, жребия

и няма писък, който да смути

подземното дълбаене на червея,

на листопада мъртвите очи...

 

Достигнал до ръба на естеството –

на крачка от душевния погром –

той вижда във отвъдното живота

и чува на земята всеки стон...

 

А после?! После почва отначало.

Животът е безкраен кръговрат

и неусетно, но незакъсняло

минава всичко – като на парад!

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??